В папрат и бръщлян увити, бавно тънат
къщи запустели - колена превиват.
Прашните прозорци – ями ослепели,
жадно светлината в тъмното попиват.
Онемяло от години, куче влачи
тънка сянка и провиснала каишка.
Надживяло своите стопани, чака
ден последен и последната въздишка.
Седнала на двора, старата вдовица
спомени разплита – тънки като прежда.
Облаците с лакти Слънцето пробива
и с лъчи посипва капчици надежда.
© Ники All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
