В папрат и бръщлян увити, бавно тънат
къщи запустели - колена превиват.
Прашните прозорци – ями ослепели,
жадно светлината в тъмното попиват.
Онемяло от години, куче влачи
тънка сянка и провиснала каишка.
Надживяло своите стопани, чака
ден последен и последната въздишка.
Седнала на двора, старата вдовица
спомени разплита – тънки като прежда.
Облаците с лакти Слънцето пробива
и с лъчи посипва капчици надежда.