Самотната душа във спомена
търси другата душа.
Там се върнах аз сама в тишината,
във светлината на свещта.
Седнах, както бях преди,
думите ти са игли,
забивани умело в душата-кукла.
Килимът пази всяка твоя стъпка,
а леглото - твоята топлина.
Гласът, полепнал по стените,
вибрира още със своята дрезгавина.
И образа ти търся,
забулен в моята собствена мъгла,
но пръстите ти чувствам.
Тези пръсти на страстта...
Как да заключа тази стая,
ключът от спомена да хвърля в пропастта.
Къде остана твоята душа?
Защо така и не реши да се завърнеш
в тази стая от нощта?!
© Калина Все права защищены