Самотната душа във спомена
търси другата душа.
Там се върнах аз сама в тишината,
във светлината на свещта.
Седнах, както бях преди,
думите ти са игли,
забивани умело в душата-кукла.
Килимът пази всяка твоя стъпка,
а леглото - твоята топлина.
Гласът, полепнал по стените,
вибрира още със своята дрезгавина.
И образа ти търся, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация