Самотната душа във спомена

търси другата душа.

Там се върнах аз сама в тишината,

във светлината на свещта.

Седнах, както бях преди,

думите ти са игли,

забивани умело в душата-кукла.

Килимът пази  всяка твоя стъпка,

а леглото - твоята топлина.

Гласът, полепнал по стените,

вибрира още със своята дрезгавина.

И образа ти търся,

забулен в моята собствена мъгла,

но пръстите ти чувствам.

Тези пръсти на страстта...

Как да заключа тази стая,

ключът от спомена да хвърля в пропастта.

Къде остана твоята душа?

Защо така и не реши да се завърнеш

в тази стая от нощта?!