Apr 23, 2009, 8:00 PM

Стая от нощта

  Poetry » Love
706 0 0

Самотната душа във спомена

търси другата душа.

Там се върнах аз сама в тишината,

във светлината на свещта.

Седнах, както бях преди,

думите ти са игли,

забивани умело в душата-кукла.

Килимът пази  всяка твоя стъпка,

а леглото - твоята топлина.

Гласът, полепнал по стените,

вибрира още със своята дрезгавина.

И образа ти търся,

забулен в моята собствена мъгла,

но пръстите ти чувствам.

Тези пръсти на страстта...

Как да заключа тази стая,

ключът от спомена да хвърля в пропастта.

Къде остана твоята душа?

Защо така и не реши да се завърнеш

в тази стая от нощта?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...