26 окт. 2008 г., 17:36

Стая с три звезди

947 0 3

Път...  вървя, но не пристигам!

Указателни табели никъде не срещам,

губя се понякога, и после пак се връщам отначало!

 

Хотелите са от години вече  моят дом,

тук посрещат ме, и ме изпращат с усмивка.

Тук дори да съгреша, стените им...

много тайни са видели,  и моята ще скрият.

 

Куфарите стари, винаги готови чакат,

и когато тръгвам, скелети в гардероба не оставям,

целият ми свят побира се в куфар...

всички спомени събирам като вещи и си взимам!

 

И отново тръгвам... пътувам... на някъде! 

От нещо бягам - от спомени, от хора, от реалността!

В багажника по-често сменям куфарите с зимните

и летни дрехи, отколкото прибирам се в родния си дом.

 

Зная, че така сама ще си умра, но не бих сменила

живота си на колела и вятъра в косите, за нищо на света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...