Oct 26, 2008, 5:36 PM

Стая с три звезди

  Poetry » Other
944 0 3

Път...  вървя, но не пристигам!

Указателни табели никъде не срещам,

губя се понякога, и после пак се връщам отначало!

 

Хотелите са от години вече  моят дом,

тук посрещат ме, и ме изпращат с усмивка.

Тук дори да съгреша, стените им...

много тайни са видели,  и моята ще скрият.

 

Куфарите стари, винаги готови чакат,

и когато тръгвам, скелети в гардероба не оставям,

целият ми свят побира се в куфар...

всички спомени събирам като вещи и си взимам!

 

И отново тръгвам... пътувам... на някъде! 

От нещо бягам - от спомени, от хора, от реалността!

В багажника по-често сменям куфарите с зимните

и летни дрехи, отколкото прибирам се в родния си дом.

 

Зная, че така сама ще си умра, но не бих сменила

живота си на колела и вятъра в косите, за нищо на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....