Път... вървя, но не пристигам!
Указателни табели никъде не срещам,
губя се понякога, и после пак се връщам отначало!
Хотелите са от години вече моят дом,
тук посрещат ме, и ме изпращат с усмивка.
Тук дори да съгреша, стените им...
много тайни са видели, и моята ще скрият.
Куфарите стари, винаги готови чакат,
и когато тръгвам, скелети в гардероба не оставям,
целият ми свят побира се в куфар...
всички спомени събирам като вещи и си взимам!
И отново тръгвам... пътувам... на някъде!
От нещо бягам - от спомени, от хора, от реалността!
В багажника по-често сменям куфарите с зимните
и летни дрехи, отколкото прибирам се в родния си дом.
Зная, че така сама ще си умра, но не бих сменила
живота си на колела и вятъра в косите, за нищо на света!
© Кристина Илиева All rights reserved.