Стая за спомени
Сякаш е същата, същата стая,
вуйна поднася чудни блюда.
Вятърът свири горе в безкрая,
а вуйна години е вече сама.
Само очите ѝ още са млади,
светят и топлят под бяла коса.
Колко богатства и колко неради
животът с' замах ней завеща.
Малката стая вече е нова,
с нови прозорци, нови врати,
стара е само снимка - прокоба,
вуйчо се смее с тъжни очи.
Вече е пълно, всички са тук,
девери, зълви, братя, сестри.
Дядовци стари на прашен езлък
спорят за вечни комшийски войни.
Старата стая в миг разцъфтява,
смях и закачки - родова среща.
Всички са тук - спомен изгрява,
някой забравил, някой се сеща.
Стая за спомени, стая за срещи,
милата вуйна толкоз сама.
Толкоз сълзи, тлеещи свещи,
рано пред мрамор поднася блюда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
