Mar 6, 2021, 4:06 PM

Стая за спомени 

  Poetry » Other
347 0 8
Сякаш е същата, същата стая,
вуйна поднася чудни блюда.
Вятърът свири горе в безкрая,
а вуйна години е вече сама.
Само очите ѝ още са млади,
светят и топлят под бяла коса.
Колко богатства и колко неради
животът с' замах ней завеща.
Малката стая вече е нова,
с нови прозорци, нови врати,
стара е само снимка - прокоба,
вуйчо се смее с тъжни очи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Random works
: ??:??