Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
6.03.2021 г., 16:06 ч.

Стая за спомени 

  Поезия » Друга
303 0 8

Сякаш е същата, същата стая,

вуйна поднася чудни блюда.

Вятърът свири горе в безкрая,

а вуйна години е вече сама.

 

Само очите ѝ още са млади,

светят и топлят под бяла коса.

Колко богатства и колко неради

животът с' замах ней завеща.

 

Малката стая вече е нова,

с нови прозорци, нови врати,

стара е само снимка - прокоба,

вуйчо се смее с тъжни очи.

 

Вече е пълно, всички са тук,

девери, зълви, братя, сестри.

Дядовци стари на прашен езлък

спорят за вечни комшийски войни.

 

Старата стая в миг разцъфтява,

смях и закачки - родова среща.

Всички са тук - спомен изгрява,

някой забравил, някой се сеща.

 

Стая за спомени, стая за срещи,

милата вуйна толкоз сама.

Толкоз сълзи, тлеещи свещи,

рано пред мрамор поднася блюда.

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Скитница, Ирина, Георги!
  • Да, в къщите с история, всяка стая е пълна със спомени...
    Поздравявам те.
  • Колко са полезни и емоционални тези родови срещи....Аз не съм присъствала, но дъщеря ми и съпругът й често ходят на такива..Той е от троянски род, събира ги, разпилени в цялата страна този, който е останал да живее още в Троян и се връщат много весели и щастливи...
  • Много е хубаво, Хари! Спомени, които радват, топлят и натъжават...
  • Аз благодаря, Ивита!
  • И хубаво и в лошо, имаше много уют, топлина и съпричасност...
    Благодаря ти, че ме докосна до тях, Хари.☺
  • Благодадря, Роси!
  • Такива бяха родовите срещи или за погребение или за сватба.
Предложения
: ??:??