Стая за спомени
Сякаш е същата, същата стая,
вуйна поднася чудни блюда.
Вятърът свири горе в безкрая,
а вуйна години е вече сама.
Само очите ѝ още са млади,
светят и топлят под бяла коса.
Колко богатства и колко неради
животът с' замах ней завеща.
Малката стая вече е нова,
с нови прозорци, нови врати,
стара е само снимка - прокоба,
вуйчо се смее с тъжни очи.
Вече е пълно, всички са тук,
девери, зълви, братя, сестри.
Дядовци стари на прашен езлък
спорят за вечни комшийски войни.
Старата стая в миг разцъфтява,
смях и закачки - родова среща.
Всички са тук - спомен изгрява,
някой забравил, някой се сеща.
Стая за спомени, стая за срещи,
милата вуйна толкоз сама.
Толкоз сълзи, тлеещи свещи,
рано пред мрамор поднася блюда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
