18 июл. 2007 г., 13:48

Стаята 

  Поэзия
446 0 2
Стаята

Седял ли си в тъмна самотна стая

с единствена компания стария часовник?

Минутите стават часове,

часовете - безкрайни векове.

И ти седиш сам в тишината

и си помисляш, има ли те,

има ли нещо отвъд тез стени?

Има ли слънце, цветя, дървета?

Няма как да разбереш отговора,

защото самотата тук царува

и ти си роб, вечен, неин.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А на мен ми напомня на учене по история преди изпита, когато навън е жена и единственото, което можех да правя е да седя в стаята.
  • Представих си го.
    Страшничко ми стана.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??