18 июл. 2007 г., 13:48

Стаята

621 0 2
Стаята

Седял ли си в тъмна самотна стая

с единствена компания стария часовник?

Минутите стават часове,

часовете - безкрайни векове.

И ти седиш сам в тишината

и си помисляш, има ли те,

има ли нещо отвъд тез стени?

Има ли слънце, цветя, дървета?

Няма как да разбереш отговора,

защото самотата тук царува

и ти си роб, вечен, неин.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А на мен ми напомня на учене по история преди изпита, когато навън е жена и единственото, което можех да правя е да седя в стаята.
  • Представих си го.
    Страшничко ми стана.
    Поздрави!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...