20 сент. 2019 г., 16:48  

Стаята на луд

618 3 7

Дали
живея в сън?
Или сънят е жив
и нощем ме преследва пак?
Отварям си очите в полусвяст,
но тихо е извън ума.
Унасям се и пак
сънувам мир.
Дали?

 

И ти
до мен ли спиш?
Или усещам дъх,
заплетен върху кичур мой,
изгубил се от вятъра навън...
Звезди ли греят пак или 
в задушен хол лежим
под лампа аз
и ти...

 

Не знам
защо тежа
с безжизнени ръце
когато тъй забързана
кръвта препуска в моето сърце.
И може би в трънлив синкоп
плътта се бори с мен.
Защо лежа
не знам...

 

И луд
е този танц
на нерви и разпад,
прескачащи в безумен валс,
потропващи в главата ми. И щом
забави крачка тази нощ
си мисля аз дали
съм в стаята 
на луд...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...