JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
20.09.2019 г., 16:48 ч.  

Стаята на луд 

  Поезия » Философска, Друга
449 3 7

Дали
живея в сън?
Или сънят е жив
и нощем ме преследва пак?
Отварям си очите в полусвяст,
но тихо е извън ума.
Унасям се и пак
сънувам мир.
Дали?

 

И ти
до мен ли спиш?
Или усещам дъх,
заплетен върху кичур мой,
изгубил се от вятъра навън...
Звезди ли греят пак или 
в задушен хол лежим
под лампа аз
и ти...

 

Не знам
защо тежа
с безжизнени ръце
когато тъй забързана
кръвта препуска в моето сърце.
И може би в трънлив синкоп
плътта се бори с мен.
Защо лежа
не знам...

 

И луд
е този танц
на нерви и разпад,
прескачащи в безумен валс,
потропващи в главата ми. И щом
забави крачка тази нощ
си мисля аз дали
съм в стаята 
на луд...
 

© Миглена Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога и лудостта е вдъхновение!
  • Браво, Меги!
    И ти
    до мен ли спиш?
    Или усещам дъх,
    заплетен върху кичур мой,
    изгубил се от вятъра навън...
  • Благодаря на всички! Силве, радвам се, че съм те вдъхновила!
  • Осъзнато творческо състояние...
  • Изискано,съдържателно и красиво!!...Рисуваш ,Меги,не само с молив,а и със безупречен стих!Адмирации!!
  • Луд ли си ако от този ад, направиш си фенер от думи, в които двама сладко спят, а щастието е без рими.
    Улови ме душевното състояние на лирическата и съпреживях.
  • Много интересна форма, приличат ми на фенери. Тялото е стаята на този луд, но всеки "синкоп" доказва, че неговата лудост е жива като самия живот! Поздрави, Меги!
Предложения
: ??:??