Дали
живея в сън?
Или сънят е жив
и нощем ме преследва пак?
Отварям си очите в полусвяст,
но тихо е извън ума.
Унасям се и пак
сънувам мир.
Дали?
И ти
до мен ли спиш?
Или усещам дъх,
заплетен върху кичур мой,
изгубил се от вятъра навън...
Звезди ли греят пак или
в задушен хол лежим
под лампа аз
и ти...
Не знам
защо тежа
с безжизнени ръце
когато тъй забързана
кръвта препуска в моето сърце.
И може би в трънлив синкоп
плътта се бори с мен.
Защо лежа
не знам...
И луд
е този танц
на нерви и разпад,
прескачащи в безумен валс,
потропващи в главата ми. И щом
забави крачка тази нощ
си мисля аз дали
съм в стаята
на луд...
© Миглена Миткова All rights reserved.