19 февр. 2006 г., 20:39

Стенание

2.1K 0 14
                                                         

                                                           Стенание
                                    

                                             Уморих се от хорската злоба.
                                             Уморих се от хорския плач.
                                             Уморих се да гледам тревоги
                                             във стените на общия здрач.


                                             Уморих се посока да губя,
                                             да се лутам безцелно,без път.
                                             Да поглеждам над чуждата болка,
                                             да жалея за чуждата скръб.

                              
                                             Да вилнея,да плача,да страдам,
                                             да крещя,да умирам по малко.
                                            Да мълча в тази крепост от ярост,
                                            да прегръщам молитвата сляпо.

                               
                                            Уморих се от маската смела,
                                            от усмивката вече увяхнала.
                                            От душата ми тъй наранена,
                                            и любовта от сърцето избягала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...