19 февр. 2006 г., 20:39

Стенание

2.1K 0 14
                                                         

                                                           Стенание
                                    

                                             Уморих се от хорската злоба.
                                             Уморих се от хорския плач.
                                             Уморих се да гледам тревоги
                                             във стените на общия здрач.


                                             Уморих се посока да губя,
                                             да се лутам безцелно,без път.
                                             Да поглеждам над чуждата болка,
                                             да жалея за чуждата скръб.

                              
                                             Да вилнея,да плача,да страдам,
                                             да крещя,да умирам по малко.
                                            Да мълча в тази крепост от ярост,
                                            да прегръщам молитвата сляпо.

                               
                                            Уморих се от маската смела,
                                            от усмивката вече увяхнала.
                                            От душата ми тъй наранена,
                                            и любовта от сърцето избягала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...