19.02.2006 г., 20:39

Стенание

2.1K 0 14
                                                         

                                                           Стенание
                                    

                                             Уморих се от хорската злоба.
                                             Уморих се от хорския плач.
                                             Уморих се да гледам тревоги
                                             във стените на общия здрач.


                                             Уморих се посока да губя,
                                             да се лутам безцелно,без път.
                                             Да поглеждам над чуждата болка,
                                             да жалея за чуждата скръб.

                              
                                             Да вилнея,да плача,да страдам,
                                             да крещя,да умирам по малко.
                                            Да мълча в тази крепост от ярост,
                                            да прегръщам молитвата сляпо.

                               
                                            Уморих се от маската смела,
                                            от усмивката вече увяхнала.
                                            От душата ми тъй наранена,
                                            и любовта от сърцето избягала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...