19.02.2006 г., 20:39

Стенание

2.1K 0 14
                                                         

                                                           Стенание
                                    

                                             Уморих се от хорската злоба.
                                             Уморих се от хорския плач.
                                             Уморих се да гледам тревоги
                                             във стените на общия здрач.


                                             Уморих се посока да губя,
                                             да се лутам безцелно,без път.
                                             Да поглеждам над чуждата болка,
                                             да жалея за чуждата скръб.

                              
                                             Да вилнея,да плача,да страдам,
                                             да крещя,да умирам по малко.
                                            Да мълча в тази крепост от ярост,
                                            да прегръщам молитвата сляпо.

                               
                                            Уморих се от маската смела,
                                            от усмивката вече увяхнала.
                                            От душата ми тъй наранена,
                                            и любовта от сърцето избягала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...