Стене...
Влаковете закъсняват
и са все по-разредени.
А и пътниците стават
повече и... натъжени...
Рейсовете - маломерни
са и в тях едва се гъчкаш -
с напъни неимоверни...
И косиш се, и се бръчкаш...
Пътищата са опасни.
И съдби от тях рушат се...
Но са думите - безгласни
букви... и ей тъй хабят се...
Как я мислят горе тия
там - със своята мисловност?...
Или чужда сатанѝя
следват до безпрекословност?...
Тъй керванът си върви...
И си лайте скръбно, псета!...
А една страна... уви...
стене в а̀дов(ск)а несрета...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стоян Минев Все права защищены
