15 сент. 2019 г., 10:35

Степени

1.4K 1 1

(На един убиец)

 

Не моли прошка той

или възмездие.

Не моли жертвата да възкреси.

Очите са без израз.

Чувства смесени

пораждат и света втрещил

със хладнокръвието си

и хладноумие,

люлее се на люлка от въже,

в което чувствата

са се престрували

на здрави нишки,

той е бил дете,

люлял се е

и някой го е дръпнал

зад паралелен чужди хоризонт.

 

Сега въжето се люлее скъсано.

Изтръпвам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • люлее се на люлка от въже,
    в което чувствата
    са се престрували
    на здрави нишки,
    той е бил дете,
    люлял се е
    и някой го е дръпнал
    зад паралелен чужди хоризонт.

    Изгубен в различно място, различно време, откъснат от действителността, но здраво вплетена в нея е неговата друга реалност, и затова е опасен... Не искам да вярвам в пълната липса на човещина, а по-скоро в грешката, която се е случила и е откъснала човека от него самия. Убиецът, убит още преди да стане убиец. Кой е истинският убиец? Може би обществото, може би чиста случайност. Да игнорираме лошото е вредно, да го рисуваме в прекалено тъмни краски - също. Тук открих някакъв баланс. Опит за разбиране, осмисляне, разсъждение. Няма как да се справим с явление, без да го разберем. Може да е убиец в метафоричен смисъл, но аз го четох съвсем буквално, и в двата случая образът е убедителен. Убиецът - това е призрак от плът и кръв. Има ли шанс да възкръсне човекът, или не...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...