15.09.2019 г., 10:35 ч.
Степени
(На един убиец)
Не моли прошка той
или възмездие.
Не моли жертвата да възкреси.
Очите са без израз.
Чувства смесени
пораждат и света втрещил
със хладнокръвието си
и хладноумие,
люлее се на люлка от въже,
в което чувствата
са се престрували
на здрави нишки,
той е бил дете,
люлял се е
и някой го е дръпнал
зад паралелен чужди хоризонт.
Сега въжето се люлее скъсано.
Изтръпвам.
© Павлина Гатева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
в което чувствата
са се престрували
на здрави нишки,
той е бил дете,
люлял се е
и някой го е дръпнал
зад паралелен чужди хоризонт.
Изгубен в различно място, различно време, откъснат от действителността, но здраво вплетена в нея е неговата друга реалност, и затова е опасен... Не искам да вярвам в пълната липса на човещина, а по-скоро в грешката, която се е случила и е откъснала човека от него самия. Убиецът, убит още преди да стане убиец. Кой е истинският убиец? Може би обществото, може би чиста случайност. Да игнорираме лошото е вредно, да го рисуваме в прекалено тъмни краски - също. Тук открих някакъв баланс. Опит за разбиране, осмисляне, разсъждение. Няма как да се справим с явление, без да го разберем. Може да е убиец в метафоричен смисъл, но аз го четох съвсем буквално, и в двата случая образът е убедителен. Убиецът - това е призрак от плът и кръв. Има ли шанс да възкръсне човекът, или не...