Sep 15, 2019, 10:35 AM

Степени

  Poetry » Other
1.4K 1 1

(На един убиец)

 

Не моли прошка той

или възмездие.

Не моли жертвата да възкреси.

Очите са без израз.

Чувства смесени

пораждат и света втрещил

със хладнокръвието си

и хладноумие,

люлее се на люлка от въже,

в което чувствата

са се престрували

на здрави нишки,

той е бил дете,

люлял се е

и някой го е дръпнал

зад паралелен чужди хоризонт.

 

Сега въжето се люлее скъсано.

Изтръпвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • люлее се на люлка от въже,
    в което чувствата
    са се престрували
    на здрави нишки,
    той е бил дете,
    люлял се е
    и някой го е дръпнал
    зад паралелен чужди хоризонт.

    Изгубен в различно място, различно време, откъснат от действителността, но здраво вплетена в нея е неговата друга реалност, и затова е опасен... Не искам да вярвам в пълната липса на човещина, а по-скоро в грешката, която се е случила и е откъснала човека от него самия. Убиецът, убит още преди да стане убиец. Кой е истинският убиец? Може би обществото, може би чиста случайност. Да игнорираме лошото е вредно, да го рисуваме в прекалено тъмни краски - също. Тук открих някакъв баланс. Опит за разбиране, осмисляне, разсъждение. Няма как да се справим с явление, без да го разберем. Може да е убиец в метафоричен смисъл, но аз го четох съвсем буквално, и в двата случая образът е убедителен. Убиецът - това е призрак от плът и кръв. Има ли шанс да възкръсне човекът, или не...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...