21 июн. 2010 г., 14:19
Разбирането, както винаги, мълчеше.
Болеше го глава от простотията.
И само господ знае колко го болеше,
разфибрено, нагазило помията...
Започна да я нищи, да я мрази,
задавено от пустата ненавист.
Напсува я, осъди я, че лази,
Но - стоп... Усети лека завист.
Така, осъждайки, и себе си нацапа,
направи своя нейната гангрена,
от грешната паничка взе да лапа,
затърси бой в нечестната арена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация