17 апр. 2020 г., 09:10

Стига

616 0 0

Стига терзания и грешки,

стига страх от тъпи пешки,

не искам вътрешния мир,

искам чувствата човешки!

 

Да мразя свирепо искам,

да наранявам,

да не съм такъв поет,

да не мися колко ще е дълъг тоз коплет,

да се разливам, пия и дивея,

да съм див и зъл, с пълно гърло да злобея,

да не спазвам чужди правила,

да ходя с вдигната глава.

Искам с крясаци да мразя,

искам да не лазя,

искам да я няма тъмнината, 

да се изплюя искам на зората!

Искам да изчезна, да заспя в своя свят,

искам да е само мрак!

 

Писна ми да спазвам чужди правди,

писна ми да пляскам просто ей така,

писна ми от тази овча вяра,

писна ми от вашата суета.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Кожухаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...