17.04.2020 г., 9:10

Стига

618 0 0

Стига терзания и грешки,

стига страх от тъпи пешки,

не искам вътрешния мир,

искам чувствата човешки!

 

Да мразя свирепо искам,

да наранявам,

да не съм такъв поет,

да не мися колко ще е дълъг тоз коплет,

да се разливам, пия и дивея,

да съм див и зъл, с пълно гърло да злобея,

да не спазвам чужди правила,

да ходя с вдигната глава.

Искам с крясаци да мразя,

искам да не лазя,

искам да я няма тъмнината, 

да се изплюя искам на зората!

Искам да изчезна, да заспя в своя свят,

искам да е само мрак!

 

Писна ми да спазвам чужди правди,

писна ми да пляскам просто ей така,

писна ми от тази овча вяра,

писна ми от вашата суета.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Кожухаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...