Apr 17, 2020, 9:10 AM

Стига

619 0 0

Стига терзания и грешки,

стига страх от тъпи пешки,

не искам вътрешния мир,

искам чувствата човешки!

 

Да мразя свирепо искам,

да наранявам,

да не съм такъв поет,

да не мися колко ще е дълъг тоз коплет,

да се разливам, пия и дивея,

да съм див и зъл, с пълно гърло да злобея,

да не спазвам чужди правила,

да ходя с вдигната глава.

Искам с крясаци да мразя,

искам да не лазя,

искам да я няма тъмнината, 

да се изплюя искам на зората!

Искам да изчезна, да заспя в своя свят,

искам да е само мрак!

 

Писна ми да спазвам чужди правди,

писна ми да пляскам просто ей така,

писна ми от тази овча вяра,

писна ми от вашата суета.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Кожухаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...