13 мар. 2008 г., 13:07

Стига ми

2K 0 51

 

СТИГА МИ

               На Нел

 

Не искам вече нищо от живота.

Стига ми това, че си до мен,

че делника ми хаотичен и самотен

сега е празничен, сега е подреден.

 

Стига ми усмивката ти само.

Тя слънце е дори и в мрачен ден.

Стига ми приятелското рамо,

и твоят поглед влюбен, възхитен.

 

Не искам от живота нищо, нищо.

Какво той може още да даде!?

На мен ми стига твоето огнище,

душата ти ми стига - на дете.

 

За мене са най-нежните ти думи,

за мен тупти едно добро сърце.

Бях беден и самотен до безумие,

днес имам две обичащи ръце.

 

Днес имам теб. Съдбата ми намига.

А любовта ти прави ме богат.

Това ми стига! Да, това ми стига!

Нима ми трябва друго в този свят?!

 

13 март 2008 г.

Русе

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...