Mar 13, 2008, 1:07 PM

Стига ми

  Poetry
2K 0 51

 

СТИГА МИ

               На Нел

 

Не искам вече нищо от живота.

Стига ми това, че си до мен,

че делника ми хаотичен и самотен

сега е празничен, сега е подреден.

 

Стига ми усмивката ти само.

Тя слънце е дори и в мрачен ден.

Стига ми приятелското рамо,

и твоят поглед влюбен, възхитен.

 

Не искам от живота нищо, нищо.

Какво той може още да даде!?

На мен ми стига твоето огнище,

душата ти ми стига - на дете.

 

За мене са най-нежните ти думи,

за мен тупти едно добро сърце.

Бях беден и самотен до безумие,

днес имам две обичащи ръце.

 

Днес имам теб. Съдбата ми намига.

А любовта ти прави ме богат.

Това ми стига! Да, това ми стига!

Нима ми трябва друго в този свят?!

 

13 март 2008 г.

Русе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...