13.03.2008 г., 13:07

Стига ми

2K 0 51

 

СТИГА МИ

               На Нел

 

Не искам вече нищо от живота.

Стига ми това, че си до мен,

че делника ми хаотичен и самотен

сега е празничен, сега е подреден.

 

Стига ми усмивката ти само.

Тя слънце е дори и в мрачен ден.

Стига ми приятелското рамо,

и твоят поглед влюбен, възхитен.

 

Не искам от живота нищо, нищо.

Какво той може още да даде!?

На мен ми стига твоето огнище,

душата ти ми стига - на дете.

 

За мене са най-нежните ти думи,

за мен тупти едно добро сърце.

Бях беден и самотен до безумие,

днес имам две обичащи ръце.

 

Днес имам теб. Съдбата ми намига.

А любовта ти прави ме богат.

Това ми стига! Да, това ми стига!

Нима ми трябва друго в този свят?!

 

13 март 2008 г.

Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...