Стига вече! Спри се!

Душата ми изпепели!

Не ти ли стига вече,

вземай, вземай всичко и си върви!

И болката пронизваща в мене,

и сълзите парещи, изгарящи очите!

Взимай смело, ти граби 

от тях ти връщам... двойно, тройно, не искам нищо в мене да стои!

Като невинно мъничко дете 

се подлъгах с тебе аз!

Но стига вече, казвам НЕ,

няма с чувствата ти да си играеш!

Но ще дойде ден и ще ме молиш,

на колене ще паднеш, много ще се унижиш!

Ще  гледам в краката ми как жалко лазиш,

а дори и няма да помръдна, 

в това сам се подреди така!