Стига вече! Спри се!
Душата ми изпепели!
Не ти ли стига вече,
вземай, вземай всичко и си върви!
И болката пронизваща в мене,
и сълзите парещи, изгарящи очите!
Взимай смело, ти граби
от тях ти връщам... двойно, тройно, не искам нищо в мене да стои!
Като невинно мъничко дете
се подлъгах с тебе аз!
Но стига вече, казвам НЕ,
няма с чувствата ти да си играеш!
Но ще дойде ден и ще ме молиш,
на колене ще паднеш, много ще се унижиш!
Ще гледам в краката ми как жалко лазиш,
а дори и няма да помръдна,
в това сам се подреди така!
© Станислава Коритарева Всички права запазени