15 июн. 2018 г., 09:40

Стигма

1.6K 11 30

На едно бездомно котенце

 

Кастрирано, с белязано ухо

и пуснато – живота си да влачи.

Крещят у мене сетивата в хор:

– Това е "добротата" на палача!

 

Жестоко е живот да пресечеш,

но и така то всеки ден умира.

Край него безразличие тече –

душицата му никой не разбира.

 

А трябва само малко топлина

и хапка хлебец – толкова му стига.

Отминах го. И ми тежи вина.

Изгаря ме отвътре – като стигма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за съпричастието, Бени!
    Чувствам те като сродна душа и ти желая само добрини.
  • О, Ели, тръпки ме побиха от стиха ти!...Толкова чувства и размисли събуди в мен... И се питам защо се случва това. Човекът като най-висше създание на планетата Земя би трябвало да се грижи за нея и всичко, което я населява.А вместо това я замърсява и унищожава...Кога най-сетне ще спре това безумие?... Поздравявам те и за замисъла, и за реализацията!
  • Радвам се, че моето стихче е предизвикало толкова размисли у вас, Латинка и Петър!
    Благодаря за съпричастието!
  • Поредният акт на лицемерие на "хуманното" западно общество. Обезплоденото животно няма да се размножи и очевидно популацията ще намалее и накрая-изчезне. Което е и целта. Живот в стерилен, обезпаразитен свят, в който всичко е предвидимо, подредено, но - без душа.
    Поздравления за смелата позиция.
  • "Жестоко е живот да пресечеш,
    но и така то всеки ден умира.
    Край него безразличие тече –
    душицата му никой не разбира.

    А трябва само малко топлина
    и хапка хлебец – толкова му стига."


    Тези неща са нужни, както за животните, така и за хората.
    Живеем в безразличен, болен и бездушен свят.
    Хубава вечер, Водице!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...