voda (Елица Ангелова)
582 14033
15 июн. 2018 г., 09:40

Стигма 

  Поэзия » Гражданская
1225 11 30

На едно бездомно котенце

 

Кастрирано, с белязано ухо

и пуснато – живота си да влачи.

Крещят у мене сетивата в хор:

– Това е "добротата" на палача!

 

Жестоко е живот да пресечеш,

но и така то всеки ден умира.

Край него безразличие тече –

душицата му никой не разбира.

 

А трябва само малко топлина

и хапка хлебец – толкова му стига.

Отминах го. И ми тежи вина.

Изгаря ме отвътре – като стигма.

© Елица Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за съпричастието, Бени!
    Чувствам те като сродна душа и ти желая само добрини.
  • О, Ели, тръпки ме побиха от стиха ти!...Толкова чувства и размисли събуди в мен... И се питам защо се случва това. Човекът като най-висше създание на планетата Земя би трябвало да се грижи за нея и всичко, което я населява.А вместо това я замърсява и унищожава...Кога най-сетне ще спре това безумие?... Поздравявам те и за замисъла, и за реализацията!
  • Радвам се, че моето стихче е предизвикало толкова размисли у вас, Латинка и Петър!
    Благодаря за съпричастието!
  • Поредният акт на лицемерие на "хуманното" западно общество. Обезплоденото животно няма да се размножи и очевидно популацията ще намалее и накрая-изчезне. Което е и целта. Живот в стерилен, обезпаразитен свят, в който всичко е предвидимо, подредено, но - без душа.
    Поздравления за смелата позиция.
  • "Жестоко е живот да пресечеш,
    но и така то всеки ден умира.
    Край него безразличие тече –
    душицата му никой не разбира.

    А трябва само малко топлина
    и хапка хлебец – толкова му стига."


    Тези неща са нужни, както за животните, така и за хората.
    Живеем в безразличен, болен и бездушен свят.
    Хубава вечер, Водице!
  • Благодаря за съпричастието, Ели!
  • Безразличието убива! Жалко е, че има много покрай нас! Поздравления за прекрасния стих!
  • Права си, Марина – само Доброта не стига...
    Затова проблемът трябва да се реши от обществеността, да не се разчита само на милостивите хора.
    Хубави летни дни ти пожелавам!
  • Затрогващ стих..., но има и голяма отговорност при отглеждането на животинките..., не е само добротата...!!!
    "Жестоко е живот да пресечеш,
    но и така то всеки ден умира.
    Край него безразличие тече –
    душицата му никой не разбира."
  • Само по-добрият може да види добротата на другия...
    Благодаря ви, Момичета!
    Светъл и благословен уикенд!
  • Прекрасна си, Ели! Ако не можем да дадем от любовта си на животинките, няма как да я покажем на хората!
    И аз се грижа за един стар, черен котарак, който някак ме намери. Оказа се, че си има стопани, живеят през един двор от нас, но вече трета година котан се подвизава вкъщи и ме дарява с цялата си любов!
    Поздравявам те!
  • Настана такъв живот на безразличие!Не само към животните!И ,когато срещнеш добра душа,ти става мило,мило...А ти си една такава,Ели!
  • Добричка си ти Елица, прекрасно е сърцето ти!
  • И аз мисля, че човешката доброта започва от любовта към животните.
    Благодаря, че се отби с добра дума, Влади!
  • Трогната съм от твоето милосърдие, ЛуЛу.
    Но наистина, това не е решение на проблема. Цялата общественост е задължена към бездомните животинки. Това е един невинен свят, който трябва да се пази...
    Благодаря за подкрепата!
  • Ох, Ели... това е ужасно тежка и горчива тема, нещастието на бездомните животни поражда много болка и у мен. Старая се да помагам на тези в моя квартал ежедневно и това поне малко ме успокоява, че част от тях са по-добре и получават внимание... Мисля, че ако се организират повече инициативи и е практика на всеки да се грижи за тях, колкото може, светът им ще е поне малко по-поносим... Разбира се, това никак не решава проблема с "хората", които си изхвърлят животните на улицата и така броят на популациите нараства все повече и страдат все повече животни... Още преди две години прибрах вкъщи две бездомни малки котенца, едното беше болничко и нямаше как да не действам, за да го спася. За съжаление... не е възможно да приберем вкъщи всички бездомни животни - това не е решение на проблема. Трудно е да приемеш тежката участ на тези невинни и чисти създания като нещо нормално. Защото не е. И не бива да живеят така, никой не заслужава подобно съществуване...
  • Благодаря отново!
    Щастливо лято ви пожелавам, Приятеи!
  • Рисуваш майсторски нашата действителност, с гражданска позиция!
    Хубав, докосващ и въздействащ стих,
    пропит с болка и много обич към животните!
    ***
    Поздравления, Ели!))))))
  • Такава хуманност лъха от този стих, Ели, поздравявам те за позицията!
  • Никога няма да бъде разбрано.Винаги когато опитваме все нещо ни пречи.
  • Кастрирано - живот да пресече... Добре казано! Хубаво
  • Ели, успях и стихотворението ти да прочета, без да съм го чела. Шегувам се. Но наистина едва сега го прочетох. Пишеш чудесно, поздравления. Казвам го абсолютно сериозно.
  • Касрирано - живот да пресечен... Добре казано!
  • Наистина ме усмихна, Силвия, благодаря!
    Приютени патенца и детенце, което ги храни! Колко мило! Май става сюжет за разказ...
    И аз ще чакам до неделя. Пиши пак какво е станало.
  • Силно въздействащ стих, Ели. Буди човешкото. Поздрави ❤.

    За да те усмихна, ще ти споделя под секрет, че при нас от два дни се подвизават две малки патета. Едното е жълто, другото черно. Не ме питай как попаднаха у нас, чакаме в неделя на баба кокошката да си измъти пиленца и да внедрим там двете паточета, за да са по-щастливи. В момента притичват след крачетата на детето, то се грижи за тях, лови им червеи и буболечки, имат си и друга храна и даже си лягат с него. Усещам как и аз ще заквакам до неделя .
  • Благодаря за съпричстието, Приятели!
    За мен хуманизмът започва от любовта към животинския свят.
    Пепи, Наде, и ние гледаме три бездомни, едно от които също е с болест по кожата и го лекуваме...
    Въпреки че има приюти за животни, проблемът все още и тук, в Калифорния, не е решен...
    Бъдете здрави и милостиви!
    Благословено лято!
  • Много силно, Ели!
  • Ох, колко съм спасила и задомила и колко са под моя закрила, загубила съм бройката с годините...Душици!...А наскоро ( 26 май) спасих и кученце, докарано в окаяно състояние от човек, съдейки по парцала около врата му, едва ходеше от немощ, цялото в рани без козина от кожен проблем ( около шест месечно питбулче), с най-тъжните очи, които съм виждала. Казаха, че ще се оправи, лекуваме се, а по нататък ще му търся стопанин, че имам две...В момента промяната е коренна - весело, игриво с радостен поглед...Трогателно посвещение, Ели!
  • Ех, Водичке! По-лошото е, когато го измъкнеш от лапите на смъртта, порасне и тъкмо когато трябва да му се радваш, съседът ти каже:
    -"Ела и си носи кутия"....
    Отиваш, в неговия двор-котето ти, мъртво. Питаш:
    -Кой го уби?
    -Ами не знам, аз така го намерих.
    А знаеш, че е той и не му е за първи път. Ето, това е жестокост.
  • Ужас... Въздействащо. И майсторски написано...
Предложения
: ??:??