15 июн. 2018 г., 09:40

Стигма

1.6K 11 30

На едно бездомно котенце

 

Кастрирано, с белязано ухо

и пуснато – живота си да влачи.

Крещят у мене сетивата в хор:

– Това е "добротата" на палача!

 

Жестоко е живот да пресечеш,

но и така то всеки ден умира.

Край него безразличие тече –

душицата му никой не разбира.

 

А трябва само малко топлина

и хапка хлебец – толкова му стига.

Отминах го. И ми тежи вина.

Изгаря ме отвътре – като стигма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за съпричастието, Бени!
    Чувствам те като сродна душа и ти желая само добрини.
  • О, Ели, тръпки ме побиха от стиха ти!...Толкова чувства и размисли събуди в мен... И се питам защо се случва това. Човекът като най-висше създание на планетата Земя би трябвало да се грижи за нея и всичко, което я населява.А вместо това я замърсява и унищожава...Кога най-сетне ще спре това безумие?... Поздравявам те и за замисъла, и за реализацията!
  • Радвам се, че моето стихче е предизвикало толкова размисли у вас, Латинка и Петър!
    Благодаря за съпричастието!
  • Поредният акт на лицемерие на "хуманното" западно общество. Обезплоденото животно няма да се размножи и очевидно популацията ще намалее и накрая-изчезне. Което е и целта. Живот в стерилен, обезпаразитен свят, в който всичко е предвидимо, подредено, но - без душа.
    Поздравления за смелата позиция.
  • "Жестоко е живот да пресечеш,
    но и така то всеки ден умира.
    Край него безразличие тече –
    душицата му никой не разбира.

    А трябва само малко топлина
    и хапка хлебец – толкова му стига."


    Тези неща са нужни, както за животните, така и за хората.
    Живеем в безразличен, болен и бездушен свят.
    Хубава вечер, Водице!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...