Стигма
На едно бездомно котенце
Кастрирано, с белязано ухо
и пуснато – живота си да влачи.
Крещят у мене сетивата в хор:
– Това е "добротата" на палача!
Жестоко е живот да пресечеш,
но и така то всеки ден умира.
Край него безразличие тече –
душицата му никой не разбира.
А трябва само малко топлина
и хапка хлебец – толкова му стига.
Отминах го. И ми тежи вина.
Изгаря ме отвътре – като стигма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
