11 авг. 2013 г., 15:18

Стих 

  Поэзия » Другая
5.0 / 1
438 0 1
Стих
Преди стиха идва сълзата.
След стиха идва тишината.
А помежду им е онова безвремие
жадно за любов. И светлина.
Вричане. И споделяне.
Стихът е докосване с обич,
огън за двама, парещ като грях.
Усещане за глътка старо вино...
Като сливане. В безпаметност.
Акварелната прозрачност на изгрева
и златната топлина на залеза. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Все права защищены

Предложения
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...

Ещё произведения »