11.08.2013 г., 15:18

Стих

524 0 1

Стих

 

Преди стиха идва сълзата.

След стиха идва тишината.

А помежду им е онова безвремие

жадно за любов. И светлина.

Вричане. И споделяне.

Стихът е докосване с обич,

огън за двама, парещ като грях.

Усещане за глътка старо вино...

Като сливане. В безпаметност.

Акварелната прозрачност на изгрева

и златната топлина на залеза.

Началото. И краят...

 

Ванко Николов (Starkmaster)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...