Стих
Преди стиха идва сълзата.
След стиха идва тишината.
А помежду им е онова безвремие
жадно за любов. И светлина.
Вричане. И споделяне.
Стихът е докосване с обич,
огън за двама, парещ като грях.
Усещане за глътка старо вино...
Като сливане. В безпаметност.
Акварелната прозрачност на изгрева
и златната топлина на залеза.
Началото. И краят...
Ванко Николов (Starkmaster)
© Ванко Николов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
