17 янв. 2012 г., 13:58

Стих. Без. Име.

Поэзия » Другая

1.1K 0 4

Бучи оглушително тихо.
Глава.
Точно една.
С рамене.
Или не!
Плèщи им викат...
Но не плèщят – мълчат.
Шепнейки стихове.
В хрипове.
И без стон.

Сизифови!

Тежко крепи се.
Глава.
Тежко бучи.
С лекотата.
На звън.
На песен без думи.
Без душа.
И безумни.
Гуми без колела.
И без кон.

Ела!

Събуди ме!
Безбрежна тъга.
Радост.
От младост родена.
От вик.
На нощта.
От онази роса преродена.
Глупава тленност.
Прекрасна! И зла.
Във същото време...

16.01.2012

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

hapka-kapka (Десислава Вълова)

Интересна творба! Прочетох с удоволствие!

2016-03-12T20:18:49+02:00
valia_26 (Валерия Иванова)

Ами аз съм си по-старомодна и не я разбирам тази модерна напоследък поезия...
Обичам по-простичките неща, които без да се напъвам разбирам, но приемам гледната ти точка

2012-01-17T23:08:07+02:00
Tzeck (Цветозар Цаков)

Почти в десятката цели този сарказъм Свят без имена за човека е свят без смисъл. Но дали действително е така? Или човек съзнателно не иска да съзре смисъла зад имената, защото човек дава имена на неразбираемото, само за да го направи (привидно и удобно) разбираемо. Но не и за да го разбере. Аз бягам от имената (буквализма на света), защото те само замъгляват погледа. Горното стихотворение е продиктувано от усещания, за които няма имена. Затова може да звучи безсмислено на много хора (и по-добре, това е изкуство, а не продукт).

2012-01-17T22:31:10+02:00
valia_26 (Валерия Иванова)

Стих. Без. Смисъл.

2012-01-17T21:45:28+02:00