17.01.2012 г., 13:58

Стих. Без. Име.

1.1K 0 4

Бучи оглушително тихо.
Глава.
Точно една.
С рамене.
Или не!
Плèщи им викат...
Но не плèщят – мълчат.
Шепнейки стихове.
В хрипове.
И без стон.

Сизифови!

Тежко крепи се.
Глава.
Тежко бучи.
С лекотата.
На звън.
На песен без думи.
Без душа.
И безумни.
Гуми без колела.
И без кон.

Ела!

Събуди ме!
Безбрежна тъга.
Радост.
От младост родена.
От вик.
На нощта.
От онази роса преродена.
Глупава тленност.
Прекрасна! И зла.
Във същото време...

 

 

16.01.2012

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветозар Цаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересна творба! Прочетох с удоволствие!
  • Ами аз съм си по-старомодна и не я разбирам тази модерна напоследък поезия...
    Обичам по-простичките неща, които без да се напъвам разбирам, но приемам гледната ти точка
  • Почти в десятката цели този сарказъм Свят без имена за човека е свят без смисъл. Но дали действително е така? Или човек съзнателно не иска да съзре смисъла зад имената, защото човек дава имена на неразбираемото, само за да го направи (привидно и удобно) разбираемо. Но не и за да го разбере. Аз бягам от имената (буквализма на света), защото те само замъгляват погледа. Горното стихотворение е продиктувано от усещания, за които няма имена. Затова може да звучи безсмислено на много хора (и по-добре, това е изкуство, а не продукт).
  • Стих. Без. Смисъл.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...