Стих със лютеница (от цикъла "Пред блока")
Излязох, тъй, на пейката пред блока,
децата как играят да позяпам...
Картината наоколо – жестока!
Жени край мен, а аз мухите лапам!...
Рецепти, лютеници и диети –
е, как човек тук може да се включи?...
Не е трибуна никак за поети
и думата не мога да получа...
Наумил бях две стихчета да кажа
на нашата комшийка баба Недка...
На внучката тя лютеница маже
и спори с две слънчасали съседки...
А мен ме гложди яко под езика,
напират вече римите отвътре...
„Ей, Пенчо, бе – по мене Недка вика -
я – кокали - за малкото ти кутре!...”
И бута ми в ръце една торбичка,
остатъци от днешния им обед...
Забравих чувства, стихчета и всичко!...
Със нож в сърцето сякаш ме прободе!...
Не, тука лирика е неуместна!
Но стихчетата все пак ще запазя...
В момент, когато сме сами, ще блесна!...
Но днес – най-много да загазя...
А чувствата си засега ще скрия
към симпатичната ми баба Недка...
Но вижте я!...Намазана филия
подава ми пред двете ни съседки!...
А стих със лютеница хич не ходи
и този факт направо ме съсипва...
Съседките с очи на октоподи
сумтят и подмустачно се усмихват...
Обърка плановете баба Недка!
Кажи-речи, то удар е под кръста!..
А смазан от любезната съседка,
с коя ръка сега да се прекръстя?...
Но трябва да опазим тази връзка,
а в блока трудно е да скриеш нещо,
затуй решавам се на стъпка дръзка -
във конспирациите действам вещо...
Ще замразя любовните куплети!
Пишете го това на мойта сметка!
Компромис правят всичките поети...
И ще възпея нейната жилетка -
изплетена перфектно на две куки,
и всички багри есенни събрала -
направи ни на разногледи тука!...
Напред е бабата с материала!...
Спокойно пред съседките ще взема
тогава стихчето да рецитирам...
Дали ще бъде ода, то, или поема,
ченетата им после ще събирам!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роберт Все права защищены
