Стих със лютеница (от цикъла "Пред блока")
Излязох, тъй, на пейката пред блока,
децата как играят да позяпам...
Картината наоколо – жестока!
Жени край мен, а аз мухите лапам!...
Рецепти, лютеници и диети –
е, как човек тук може да се включи?...
Не е трибуна никак за поети
и думата не мога да получа...
Наумил бях две стихчета да кажа
на нашата комшийка баба Недка...
На внучката тя лютеница маже
и спори с две слънчасали съседки...
А мен ме гложди яко под езика,
напират вече римите отвътре...
„Ей, Пенчо, бе – по мене Недка вика -
я – кокали - за малкото ти кутре!...”
И бута ми в ръце една торбичка,
остатъци от днешния им обед...
Забравих чувства, стихчета и всичко!...
Със нож в сърцето сякаш ме прободе!...
Не, тука лирика е неуместна!
Но стихчетата все пак ще запазя...
В момент, когато сме сами, ще блесна!...
Но днес – най-много да загазя...
А чувствата си засега ще скрия
към симпатичната ми баба Недка...
Но вижте я!...Намазана филия
подава ми пред двете ни съседки!...
А стих със лютеница хич не ходи
и този факт направо ме съсипва...
Съседките с очи на октоподи
сумтят и подмустачно се усмихват...
Обърка плановете баба Недка!
Кажи-речи, то удар е под кръста!..
А смазан от любезната съседка,
с коя ръка сега да се прекръстя?...
Но трябва да опазим тази връзка,
а в блока трудно е да скриеш нещо,
затуй решавам се на стъпка дръзка -
във конспирациите действам вещо...
Ще замразя любовните куплети!
Пишете го това на мойта сметка!
Компромис правят всичките поети...
И ще възпея нейната жилетка -
изплетена перфектно на две куки,
и всички багри есенни събрала -
направи ни на разногледи тука!...
Напред е бабата с материала!...
Спокойно пред съседките ще взема
тогава стихчето да рецитирам...
Дали ще бъде ода, то, или поема,
ченетата им после ще събирам!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
