valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
5 июл. 2007 г., 16:52

СТИХ ЗА ИЗКУСТВЕНАТА КРАСОТА 

  Поэзия
760 0 19
Тя сложи по очите морско-синьо,
по устните на залеза цвета,
блестяха ноктите като леда на зимата,
косата и бе сресана вода.

Походката и беше на кошута,
мишена бе за мъжките очи.
Душата и изгаряща се луташе,
очакваща след миг да съгреши.

Но, питам ви, дали не е измама
изкуствената нейна красота?
А майчината хубост де остана,
с която е родена всъщност тя?

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??