5 jul 2007, 16:52

СТИХ ЗА ИЗКУСТВЕНАТА КРАСОТА 

  Poesía
761 0 19
Тя сложи по очите морско-синьо,
по устните на залеза цвета,
блестяха ноктите като леда на зимата,
косата и бе сресана вода.

Походката и беше на кошута,
мишена бе за мъжките очи.
Душата и изгаряща се луташе,
очакваща след миг да съгреши.

Но, питам ви, дали не е измама
изкуствената нейна красота?
А майчината хубост де остана,
с която е родена всъщност тя?

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??