Jul 5, 2007, 4:52 PM

СТИХ ЗА ИЗКУСТВЕНАТА КРАСОТА

Poetry

889 0 19

Тя сложи по очите морско-синьо,
по устните на залеза цвета,
блестяха ноктите като леда на зимата,
косата и бе сресана вода.

Походката и беше на кошута,
мишена бе за мъжките очи.
Душата и изгаряща се луташе,
очакваща след миг да съгреши.

Но, питам ви, дали не е измама
изкуствената нейна красота?
А майчината хубост де остана,
с която е родена всъщност тя?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Niq_smilE (Ния Петрова)

МНОГО ХУБАВ СТИХ

2007-08-12T15:44:47+03:00
merigold (Мери)

Ей, писателю, не бъди старомоден! Стихът ти е много хубав, но без последния риторичен въпрос!

2007-07-11T15:51:55+03:00
Paur (Симеон Дончев)

А, аз пия малко...

2007-07-09T21:14:19+03:00
mili4ka_ (Милица Игнатова)

Няма грозна мацка - има трезвен мьж

2007-07-08T13:26:01+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Мисля, че майчинската хубост е останала в кухнята. А изкуствената красота е тръгнала да си търси спалня... или луна. Но това е само на първо четене. К'во да ти разправям, адаш, ти знаеш. Аз само мога да ти ръкопляскам.

2007-07-06T21:05:20+03:00