СТИХ ЗА ИЗКУСТВЕНАТА КРАСОТА
Тя сложи по очите морско-синьо,
по устните на залеза цвета,
блестяха ноктите като леда на зимата,
косата и бе сресана вода.
Походката и беше на кошута,
мишена бе за мъжките очи.
Душата и изгаряща се луташе,
очакваща след миг да съгреши.
Но, питам ви, дали не е измама
изкуствената нейна красота?
А майчината хубост де остана,
с която е родена всъщност тя?
по устните на залеза цвета,
блестяха ноктите като леда на зимата,
косата и бе сресана вода.
Походката и беше на кошута,
мишена бе за мъжките очи.
Душата и изгаряща се луташе,
очакваща след миг да съгреши.
Но, питам ви, дали не е измама
изкуствената нейна красота?
А майчината хубост де остана,
с която е родена всъщност тя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Стихът ти е много хубав, но без последния риторичен въпрос!
