Стих за производителите на стихове

Комментарии

• 

  sidi13 (Силвия Димова)

  Чудесно представена позиция!Аплодисменти за искрения стих!

  2014-02-01T15:23:07+02:00
• 

  Avis (Павлина Соколова)

  Аз деля поезията на такава, която ме докосва, и такава която не ме. Което съвсем не значи, че НЕхаресаното от мен няма да бъде харесано от някой друг. Уважавам всичко дошло от душата, но има писания, които са толкова изкуствени, че дори аз - която почти никога не критикувам - си позволявам да коментирам с не особено дружелюбен тон.
  Написах този стих за графоманите, които са си повярвали прекалено много, които са вирнали носовете си, и се наричат поети, които произвеждат стих след стих, и единственото, което влагат правейки това е - лицемерието си. Не претендирам (и никога няма да претендирам!), че "разбирам" от поезия, но разбирам кога нещо е истинско, и кога е лъжа, кога е красиво, и кога е пошло. От масовата "чалга"- поезия (съжалявам, че свързвам тези две думи, но е факт), която заля Интернет (и за жалост не само) много често не мога да стигна до наистина стойностните автори и творби...

  2014-01-31T10:57:54+02:00
• 

  kushel (Куш)

  Невероятно точно си казала това, което неуспешно обяснявам на местните величия.
  Стиховете се чувстват, не се произвеждат!
  Писали ли сте, докато плачете?
  И дали сте се крили най-вече от себе си?
  Можете ли душата си да разсъбличате?
  Лесно спазват се сложните закономерности.
  Но опитайте се да... обичате.
  Това е моето верую!!! Благодаря ти от сърце.(sun)

  2014-01-30T17:47:42+02:00
• 

  valia1771 (Ивон)

  С поздравления!

  2014-01-30T17:42:26+02:00
• 

  toxin (Таня Донова)

  Много навременно стихо! Точно преди малко написах в друг коментар, че трябва да бъдем внимателни с думите, които използваме! Още повече, когато се бием в гърдите, че по някакъв начин сме хора на изкуството с чувствителна душевност!

  2014-01-30T17:39:28+02:00