Avis (Павлина Соколова)
362 966
30 янв. 2014 г., 17:35

Стих за производителите на стихове 

  Поэзия » Другая
587 0 6

Пощадете Луната! Вече тя умори се
името ù да спрягат във тъмното...
Всеки втори за нея нае се да пише
и баналности много покълнаха...
Всеки трети жонглира с Вяра, Обич, Надежда,
без да знае какво всъщност значат.
Стиховете се чувстват, не се произвеждат!
Писали ли сте, докато плачете?
И дали сте се крили най-вече от себе си?
Можете ли душата си да разсъбличате?
Лесно спазват се сложните закономерности.
Но опитайте се да... обичате.
Да опишете най-съкровените чувства,
да разкажете тайни по-страшни от Дявола,
и погледне ли някой в душата ви - в листа...
музата да превърне във ялова!
Да се чудите лек ли е или разпятие
мисълта, че тя не съществува...
После най-неочаквано, като проклятие
да се върне! И пак да диктува...

Пощадете сърцата на хората - чистите,
на които Луната брои многоточията...
Не търсете внимание цапайки листите!
Изживейте поезията! Просто е.

Павлина Соколова


© Павлина Соколова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесно представена позиция!Аплодисменти за искрения стих!
  • Аз деля поезията на такава, която ме докосва, и такава която не ме. Което съвсем не значи, че НЕхаресаното от мен няма да бъде харесано от някой друг. Уважавам всичко дошло от душата, но има писания, които са толкова изкуствени, че дори аз - която почти никога не критикувам - си позволявам да коментирам с не особено дружелюбен тон.
    Написах този стих за графоманите, които са си повярвали прекалено много, които са вирнали носовете си, и се наричат поети, които произвеждат стих след стих, и единственото, което влагат правейки това е - лицемерието си. Не претендирам (и никога няма да претендирам!), че "разбирам" от поезия, но разбирам кога нещо е истинско, и кога е лъжа, кога е красиво, и кога е пошло. От масовата "чалга"- поезия (съжалявам, че свързвам тези две думи, но е факт), която заля Интернет (и за жалост не само) много често не мога да стигна до наистина стойностните автори и творби...
  • Невероятно точно си казала това, което неуспешно обяснявам на местните величия.
    Стиховете се чувстват, не се произвеждат!
    Писали ли сте, докато плачете?
    И дали сте се крили най-вече от себе си?
    Можете ли душата си да разсъбличате?
    Лесно спазват се сложните закономерности.
    Но опитайте се да... обичате.
    Това е моето верую!!! Благодаря ти от сърце.(sun)
  • С поздравления!
  • Много навременно стихо! Точно преди малко написах в друг коментар, че трябва да бъдем внимателни с думите, които използваме! Още повече, когато се бием в гърдите, че по някакъв начин сме хора на изкуството с чувствителна душевност!
  • Поздравления, Павлина- за идеята и най-вече за изпълнението ѝ.
Предложения
: ??:??