Стих за производителите на стихове
Пощадете Луната! Вече тя умори се
името ù да спрягат във тъмното...
Всеки втори за нея нае се да пише
и баналности много покълнаха...
Всеки трети жонглира с Вяра, Обич, Надежда,
без да знае какво всъщност значат.
Стиховете се чувстват, не се произвеждат!
Писали ли сте, докато плачете?
И дали сте се крили най-вече от себе си?
Можете ли душата си да разсъбличате?
Лесно спазват се сложните закономерности.
Но опитайте се да... обичате.
Да опишете най-съкровените чувства,
да разкажете тайни по-страшни от Дявола,
и погледне ли някой в душата ви - в листа...
музата да превърне във ялова!
Да се чудите лек ли е или разпятие
мисълта, че тя не съществува...
После най-неочаквано, като проклятие
да се върне! И пак да диктува...
Пощадете сърцата на хората - чистите,
на които Луната брои многоточията...
Не търсете внимание цапайки листите!
Изживейте поезията! Просто е.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
Уважавам всичко дошло от душата, но има писания, които са толкова изкуствени, че дори аз - която почти никога не критикувам - си позволявам да коментирам с не особено дружелюбен тон.