Стих за производителите на стихове
Пощадете Луната! Вече тя умори се
името ù да спрягат във тъмното...
Всеки втори за нея нае се да пише
и баналности много покълнаха...
Всеки трети жонглира с Вяра, Обич, Надежда,
без да знае какво всъщност значат.
Стиховете се чувстват, не се произвеждат!
Писали ли сте, докато плачете?
И дали сте се крили най-вече от себе си?
Можете ли душата си да разсъбличате?
Лесно спазват се сложните закономерности.
Но опитайте се да... обичате.
Да опишете най-съкровените чувства,
да разкажете тайни по-страшни от Дявола,
и погледне ли някой в душата ви - в листа...
музата да превърне във ялова!
Да се чудите лек ли е или разпятие
мисълта, че тя не съществува...
После най-неочаквано, като проклятие
да се върне! И пак да диктува...
Пощадете сърцата на хората - чистите,
на които Луната брои многоточията...
Не търсете внимание цапайки листите!
Изживейте поезията! Просто е.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
Уважавам всичко дошло от душата, но има писания, които са толкова изкуствени, че дори аз - която почти никога не критикувам - си позволявам да коментирам с не особено дружелюбен тон.