Малко слънчево зайче с топчест смях ме събужда
и със лапички меки немирно косите ми роши,
сънят ми – ревнивец – обидено гръб ми обръща
и се връща в нощта – недолюбен и гол, по галоши.
Аз отдавна с този неверник разговарям на вие,
всяка утрин тайно чакам от август златни цветя,
щом получа ги, хуквам навън, с мисълта да открия
нежност, усмивка, ласка, любов и дъх свобода.
И намирам ги в загорялото тяло на месеца зноен,
всяко лято флиртувам със него по алеята морска,
след залез за ръка той ме води да видим прибоя,
да се къпем в заря от планктон и погледи хорски. ...