6 мар. 2011 г., 21:34

Стихче за колежките

2.6K 0 1

Пиша стихче аз за тях - 

не е първо то на брой.

Не защото искам грях,

нито мигове в порой!!

 

И да спра се аз не мога,

щото те са тъй красиви!!

Нивга аз не съм се трогвал 

от такива самодиви!

 

Идващи от всеки край

и в потока те подбрани.

С тях съм не във ВУЗ, а в рай,

сякаш са за мен избрани;

 

за да бъдат мойте мисли,

мойте мигове, вълнения...

Друго мога ли да искам

от божествени творения?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандостен Калций Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...