6 мар. 2011 г., 21:34

Стихче за колежките

2.6K 0 1

Пиша стихче аз за тях - 

не е първо то на брой.

Не защото искам грях,

нито мигове в порой!!

 

И да спра се аз не мога,

щото те са тъй красиви!!

Нивга аз не съм се трогвал 

от такива самодиви!

 

Идващи от всеки край

и в потока те подбрани.

С тях съм не във ВУЗ, а в рай,

сякаш са за мен избрани;

 

за да бъдат мойте мисли,

мойте мигове, вълнения...

Друго мога ли да искам

от божествени творения?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандостен Калций Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...