Стихче за колежките
Пиша стихче аз за тях -
не е първо то на брой.
Не защото искам грях,
нито мигове в порой!!
И да спра се аз не мога,
щото те са тъй красиви!!
Нивга аз не съм се трогвал
от такива самодиви!
Идващи от всеки край
и в потока те подбрани.
С тях съм не във ВУЗ, а в рай,
сякаш са за мен избрани;
за да бъдат мойте мисли,
мойте мигове, вълнения...
Друго мога ли да искам
от божествени творения?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сандостен Калций Всички права запазени
