Пиша стихче аз за тях -
не е първо то на брой.
Не защото искам грях,
нито мигове в порой!!
И да спра се аз не мога,
щото те са тъй красиви!!
Нивга аз не съм се трогвал
от такива самодиви!
Идващи от всеки край
и в потока те подбрани.
С тях съм не във ВУЗ, а в рай,
сякаш са за мен избрани;
за да бъдат мойте мисли,
мойте мигове, вълнения...
Друго мога ли да искам
от божествени творения?
© Сандостен Калций All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
