Mar 6, 2011, 9:34 PM

Стихче за колежките

  Poetry » Other
2.6K 0 1

Пиша стихче аз за тях - 

не е първо то на брой.

Не защото искам грях,

нито мигове в порой!!

 

И да спра се аз не мога,

щото те са тъй красиви!!

Нивга аз не съм се трогвал 

от такива самодиви!

 

Идващи от всеки край

и в потока те подбрани.

С тях съм не във ВУЗ, а в рай,

сякаш са за мен избрани;

 

за да бъдат мойте мисли,

мойте мигове, вълнения...

Друго мога ли да искам

от божествени творения?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандостен Калций All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...