Пиша стихче аз за тях -
не е първо то на брой.
Не защото искам грях,
нито мигове в порой!!
И да спра се аз не мога,
щото те са тъй красиви!!
Нивга аз не съм се трогвал
от такива самодиви!
Идващи от всеки край
и в потока те подбрани.
С тях съм не във ВУЗ, а в рай,
сякаш са за мен избрани;
за да бъдат мойте мисли,
мойте мигове, вълнения...
Друго мога ли да искам
от божествени творения?
© Сандостен Калций All rights reserved.