стихия
Небето потъмня,облаците обгърнаха радостта ми.
усещам че ще вали,ще има буря,
придружена с много мъка,сивота и забрава.
А аз те обичам,а аз те желая
но природата ми подсказва чрез тази стихия
бъдещето обречено...
и ето-заваля,сълзите ми се сливат със дъжда,
косите ми от вътъра...и така както
те се преплитат и мислите ми като тях
са така разбъркани...
И мина време бурята отмина,
и последната сълза се стече по устните ми,
и последен гръм падна в душата ми,
и последно сбогом ти казвам...
но още те обичам,но още те желая,
но природата ми подсказа чрез тази стихия.
усещам че ще вали,ще има буря,
придружена с много мъка,сивота и забрава.
А аз те обичам,а аз те желая
но природата ми подсказва чрез тази стихия
бъдещето обречено...
и ето-заваля,сълзите ми се сливат със дъжда,
косите ми от вътъра...и така както
те се преплитат и мислите ми като тях
са така разбъркани...
И мина време бурята отмина,
и последната сълза се стече по устните ми,
и последен гръм падна в душата ми,
и последно сбогом ти казвам...
но още те обичам,но още те желая,
но природата ми подсказа чрез тази стихия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Все права защищены
