стихия
Небето потъмня,облаците обгърнаха радостта ми.
усещам че ще вали,ще има буря,
придружена с много мъка,сивота и забрава.
А аз те обичам,а аз те желая
но природата ми подсказва чрез тази стихия
бъдещето обречено...
и ето-заваля,сълзите ми се сливат със дъжда,
косите ми от вътъра...и така както
те се преплитат и мислите ми като тях
са така разбъркани...
И мина време бурята отмина,
и последната сълза се стече по устните ми,
и последен гръм падна в душата ми,
и последно сбогом ти казвам...
но още те обичам,но още те желая,
но природата ми подсказа чрез тази стихия.
усещам че ще вали,ще има буря,
придружена с много мъка,сивота и забрава.
А аз те обичам,а аз те желая
но природата ми подсказва чрез тази стихия
бъдещето обречено...
и ето-заваля,сълзите ми се сливат със дъжда,
косите ми от вътъра...и така както
те се преплитат и мислите ми като тях
са така разбъркани...
И мина време бурята отмина,
и последната сълза се стече по устните ми,
и последен гръм падна в душата ми,
и последно сбогом ти казвам...
но още те обичам,но още те желая,
но природата ми подсказа чрез тази стихия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Всички права запазени
